ЦЪРКВА "СВВ. ВСЕХ ВСЯТИХ" - село ГОЛЯМА ЖЕЛЯЗНА
На 22 юни 2008 година бяха чествани 150 години от ОСВЕЩАВАНЕТО на храма "СВВ. ВСЕХ ВСЯТИХ" в село Голяма Желязна.Преди 150 години на името на този празник е наречена църквата в нашето село.И вече век и половина тя е неделима част от историята на селото ни и на България като цяло.
Още от падането на България под турско робство до Освобождението й през 1878 година,Българската Православна църква е била единствената крепост на вярата и на националното битие на народа ни.Нейната родолюбива дейност през тъмата на пет-вековното робство е подхранвала патриотичното съзнание и единство,калявала съпротивителните сили и укрепвала гордия борчески дух на българите.Обединен стожер,около който се събират българите от всички краища на турската империя се явява Българския Църковен въпрос,възбуден към 1830 година.Църковно-народната борба на нашия народ във втората половина на XIX век за духовна свобода е една неповторима и незабравима епоха в нашата история.През Възраждането в българското село се изграждат голям брой църковни сгради,макар този процес да придобива масовост след средата на XIX век.
За изграждането на черкви по онова време са били необходими специални фермани / разрешения /,издавани от султана.Инициатива за построяване на храм в селото е на тогавашните селски първенци от рода Поповци - поп Трифон и поп Дичо както и Стойко Колев - Хаджията.Техните имена са изписани на входа на сградата.Помощ при снабдяването с необходимия ферман оказват Ловешките владици,като представители на висшия църковен клир.В тази насока е изложението от 04.04.1857 година от ИЛАРИОН до Високата порта с искане,разрешение за строителство на параклис в село Голяма Желязна.От Цариград се дава такова разрешение,в което се споменава църквата да бъде ниска и вкопана в земята,но нашите първенци искат голяма и красива църква.За да не стърчи високо,тя бива вкопана един /1/ метър в земята.Издигната е голяма,каменна трикорабна църква,която бива осветена през 1858 година в деня на "Св.Всех Всятих".Същата е построена от християнското население като главен майстор е бил Дочо Цонев от град Сопот,а иконостасът е изографен от троянския зограф Пенчо Хаджинайденов.Камъните за нея са носени от местността "Грамадата","Болбора" и "Мечата Дупка",а плочите са карани от Дълбок Дол и Ломец.Бигорният камък за корниза под стряхата е донесен от местността "Изворите" под връх "Василъов.
Безспорно голям интерес бил породен от пластичната украса по фасадата,където се виждат растителни,зооморфни и антропоморфни мотиви.Уникални за българското изкуство са двете изображения:това на домашна змия излизаща изпод корниза на църквата и това на човешка глава,обградена от две змийски изображения.По отношение на интериора,интерес представлява Иконостасът,украсен с дърворезба,който се приема за най-стария паметник в църковната дърворезба от Троянско.Тук се намира и единственият запазен ктиторски портрет на представител на бялото духовенство в Централна Стара Планина - на поп Трифон и презвитера Мария.Днес ние се гордеем,че имаме този уникален символ на вярата и родолюбието на Българина.
